Доц. д-р Геновева Стайкова даде актуална информация:
„Преживното животновъдство – проблеми и перспективи“ – темата беше във фокуса на едно от събитията, организирани от ССА, по време на АГРА 2023 в Пловдив.
Актуален статус и перспективи за автохтонните породи в България
представи доц. д-р Геновева Стайкова от Земеделски институт – Шумен, част от структурата на Селскостопанска академия. За съжаление не една и две породи от автохтонните са застрашени. С най-голям риск е Бялата Маришка овца – бройката на овцете у нас е под 1000 бройки. Под 2000 бройки са Местната Карнобатска овца и Местната Старозагорска овца. Работата на екипа от Земеделски институт – Шумен е свързана именно със съхранението на тези традиционни и важни за българското животновъдство породи. Доц. Стайкова каза, че на последното заседание на Европейския съвет по генетични ресурси е обърнато сериозно внимание на проблема и е акцентирано върху съхранение и развитие на застрашените породи чрез рационално използване. Чрез swot-анализ доц. Стайкова открои силните и слабите страни на условията за отглеждане на овце у нас и състоянието на овцевъдството, както и възможностите и рисковете. Предимствата на страната ни в отглеждането на автохтонни породи овце са на първо място са изключително благоприятните климатични и географски условия в България, също така дълбоките традиции от векове в отглеждането на овце, както и производството на специфични млечни продукти; свободен достъп до пазарите на Европейския съюз и потенциал за износ към трети страни. Сред най-големите предимства са богатото генетично разнообразие, уникални местни породи, които са непретенциозни и здрави, не боледуват и са подходящи за екстензивно отглеждане.
Доц. д-р Геновева Стайкова предложи препоръки за практиката на овцевъдството и по-специално при автохтонните породи овце, които се отглеждат у нас. Това са увеличаване на поголовията и тяхната продуктивност с цел създаване на конкурентноспособни и икономически жизнени земеделски стопанства. Необходимо е да се усъвършенства развъдната дейност, поставянето й на научни основи и създаване на мотивация у фермерите за активно участие в този процес. Трябва да се подобри материално-техническата база чрез усвояване на европейски и национални средства по проекти, както и достъпа на фермери до нисколихвени кредити. Доц. Стайкова препоръчва и мерки за подобряване на ливадите и пасищата, както и осигуряване на българските фермери достъп до достатъчно площи – в това число предоставяне на земя на преференциални условия за местни стопани, стимулиране на съхранението на генофонда и производство на екологично чиста продукция, също така финансова подкрепа за биопроизводство и развитието на екотуризма.
„Мястото и ролята на науката в тази проблематика се състои в актуализиране на научните изследвания в съответствие с приоритетите на Европейския съюз за повишаване на качеството на живот чрез подобряване на качеството на храните и подобряване на екосистемите. Общата политика трябва да се насочи в създаване на предпоставки за добра реализация на продукцията и нормална доходност в овцевъдството.“, анализира доц. Стайкова.
Относно породите овце, които са с рисков статус и бройката им застрашително намалява, ученият каза, че се предлага подобрения в новите интервенции на Общата селскостопанска политика в новия програмен период. В Интервенция Б8 за обвързано с производството подпомагане на овце, включени в развъдни програми, да бъдат включени и въпросните аборигенни породи от комбиниран тип – за мляко, месо, вълна. В тази възможност за подпомагане допустими бенефициенти да бъдат земеделски стопани, които отглеждат местни породи с комбинирана насоченост. С това може да се даде голям стимул за преодоляване на прага на застрашеност и увеличаване на продуктивността.
В рамките на Международното земеделско изложение АГРА 2023 г. от 21 февруари до 25 февруари 2023 г. в Палата 6 на Международния Пловдивски панаир, Селскостопанска академия и нейните 29 института и центрове участва с организиране на няколко събития. Сред тях беше и семинар за представяне на резултатите от научната работа на изследователите от научните институти на ССА, работещи в научно направление „Животновъдство”. Събитията, организирани от ССА бяха насочени към фермери, експерти, изследователи, преработвателни на храни, студенти, ученици и любознателни граждани. Целта е да се насърчи професионалното общуване, обмяната на опит и идеи, и да се засили видимостта на продуктите и услугите предлагани от ССА.
