Традицията за активно участие на АГРА 2023 на Земеделски институт – Стара Загора и тази година беше спазена. Единствен институтът в рамките на цялата изложбена площ, в рамките на целия Международен панаир – Пловдив показа живи животни, отгледани в научното звено. Всички посетители видяха телета, овце и зайци, особено много им се радваха най-малките посетители, децата в града под тепетата. Голям интерес предизвикаха освен живите животни и качествените продукти на ЗИ – Стара Загора от заешко и пуешко месо, прясно и кисело мляко, както и яйца. Институтът произвежда разплоден материал, който обогатява стадата във фермите в цялата страна. ИЗ също така внедрява иновации в отглеждането на стадата си, използвайки софтуер и електронизация в ежедневната работа в Института. Използва ги в управление на производствата и някои елементи на дигитализация в практическата работа – целта е решаване на проблема с работната ръка в животновъдството.
Използване на пре- и пробиотични вещества като алтернатива на пробиотиците в животновъдството представи проф. д-р Стайка Лалева, директор на Земеделски институт – Стара Загора – един от институтите на Селскостопанска академия. Работи се и по разработване на пробиотици на база млечно-кисели бактерии. В института правят опити, за да установят до колко те влияят не само на здравословния статус на животните, но и върху качеството на месо по отношение на съдържание на мастни киселини и аминокиселини, изобщо върху качествения състав на месо и мляко. Проблемът с употребата на антибиотици е сериозен, казва проф. Лалева. Той рефлектира и върху хората, защото използваните антибиотици при животни и при хора са с едни и същи активни вещества. Също така щамовете много бързо стават резистентни. Пробиотиците са живи бактерии, които спадат към групата на „добрите“. Повечето пробиотични продукти използват един или повече от няколко вида бактерии. Най-често използваните бактериални пробиотици са щамовете на Bifidobacterium, Enterococcus, Lactobacillus, Bacillus, Pediococcus и Streptococcus. Някои продукти съдържат живи дрожди и други гъби в допълнение към бактериите. Съществуват значителни разлики между различните пробиотични групи по отношение на техните свойства, произход и начин на действие. Те се използват все по-често при производство на животински продукти, за да се измени благоприятно гастроинтестиналната флора, като по този начин се подобри здравето и продуктивността на животните. Основните резултати от използването на пробиотици включват подобряване на растежа, намаляване на смъртността и подобряване на конверсията на фуража. Въпреки, че не са добре проучени механизмите на пробиотичната активност, за постигане на тяхната роля влияе промяната в чревната флора, повишаване на растежа на непатогенни бактерии, образуване на млечна киселина и водороден пероксид, потискане на растежа на чревни патогени и подобряване на храносмилането и оползотворяването на хранителните вещества. Счита се, че пробиотиците подобряват цялостното здраве на животните чрез подобряване на микробиалния баланс в червата им. Най-общо, начинът на действие на пробиотичните фуражни добавки се основава главно на конкурентно изключване, бактериален антагонизъм и имунна модулация.
Пребиотиците произхождат от въглехидрати, наречени олигозахариди – несмилаеми фибри, които преминават по цялата дължина на стомашно-чревния тракт, без да се променят (т.е. не се усвояват и смилат от стомашния сок). По време на това преминаване през организма те стимулират растежа и развитието на полезните бактерии в червата. Пребиотичните фибри са устойчиви на топлинни амплитуди и на повишената киселинност в стомаха, което ги прави перфектната храна за полезните чревни микроорганизми. Хранителните продукти, отговарящи на тези критерии са следните основни групи олигозахариди: фруктоолигозахариди, инулини, изомалтоолигозахариди, лактулоза, лактилол, лактозахароза, пиродекстрини, соевиолигозахариди, галактоолигозахариди, трансгалактоолигозахариди, илоолигозахариди.
Принципът на действие на пробиотиците при птиците е, че полезните бактерии се включват директно в дажбите. Пребиотиците като несмилаеми захари са неблагоприятни за храносмилателната система, ако липсват достатъчен брой полезни бактерии, особено в дебелите черва. Ако това количество е нормално, несмилаемите захари се превръщат в маслена и пропионава киселина, които се смилат от рецепторите, разположени по чревната стена, след което се адсорбират. В стената на червата има хормон, произвеждащ клетки, които реагират на маслената киселина , като при нейното наличие произвеждат естествени хормони, които са необходими за развитието на чревната система и за усещането на ситост. В противен случай птиците преяждат, което води до дисбиоза. Количеството на полезните бактерии в чревната система може да се увеличи чрез завишаване съдържанието на влакнините в дажбите, но това увеличаване над 10% е негативно, следствие на факта, че птиците ще получават по-малко хранителни вещества, с което ще се нарушат оптималните обменни процеси, а от там и ефективното производство на птичи продукти. Решението на този проблем са пробиотиците и пребиотиците, които са най-различни, в зависимост от техния произход и начин на действие, който не при всички е изяснен.
Отново запомнящо се участие на Селскостопанска академия на Международното земеделско изложение АГРА 2023 между 21 февруари и 25 февруари 2023 г. Палата 6 на Международен панаир Пловдив домакинства „ПРЕЖИВНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ“ – едно от интересните съпътстващи деловата програма събития на АГРА 2023 в Пловдив. Колеги учени, както и земеделски производители, животновъди посетиха семинара, където още лекции изнесоха колеги на проф. Лалева, сред тях: Технологични и икономически модели в говедовъдството – проф. д-р Теодора Ангелова, Земеделски институт – Стара Загора, ССА; Интензификация на репродуктивния процес в овцевъдството – доц. д-р Никола Методиев, Институт по животновъдни науки – Костинброд, ССА и Актуален статус и перспективи за автохтонните породи в България – доц. д-р Геновева Стайкова, Земеделски институт – Шумен, ССА. След лекциите беше предвидено и време за дискусия.
