Изчезваща дейност ли е бубарството – така традиционен отрасъл в миналото на България. Екипът на Научен център по бубарство – Враца, част от Селскостопанска академия, все още отглежда копринените буби, макар всички трудности.
Една от главните причини за драстичния спад на пашкулопроизводството е, че до 1990 г. държавата е стимулирала развитието на бубарството посредством дотиране на около 90% от себестойността на сухите пашкули, както и с други стимули за бубохранителите. В последните години Научният център по бубарство – Враца е единственият производител на бубено семе и единствената организация, която изкупува пашкули у нас. Хората помагат в отглеждането на копринени буби, това ни разказва доц. Здравко Петков от Научен център по бубарство – Враца към ССА.
Хората, които искат да отгледат буби си купуват буби в кутийки, т.нар. бубено семе. Вътре има около 20 000 буби. За да бъдат отгледани те до крайния етап – получаване на пашкули са необходими 500 кг листа от черница. Тези листа могат да се добият от 40 – 50 големи дървета черница. Отглеждането на буби може да бъде съпътстваща работа, дейност в свободното време.
„Черницата е основната фуражна култура с която се хранят бубите. Освен, че дърветата виреят по улиците на малките населени места и селата в България, също така дърветата се засаждат в насаждения при специални експлоатационни норми, след което листата се събират и се дават на бубите. Първата възраст буби са съвсем миниатюрни гъсеници, после обаче, достигайки до пета възраст, бубите наедряват, достигат площ от 20 квадратни метра. Когато бубите спрат да се хранят, те завиват пашкули. Осем дни след това, бубите се изчистват и се предават в Научния център по бубарство. В практиката се изкупуват суровите пашкули, след което се изсушават, за да се спре развитието на насекомите.“, разказва ни доц. Петков.
Научният център по бубарство във Враца предлага също и посадъчен материал фиданки от черници. В миналото България е достигала осмо място в света по производство на пашкули и на първо място сред социалистическите тогава страни.
Съществува и разлика в сортовете черници, но според доц. Петков по-важна е агротехниката и отношението към дърветата. „Дори при по-нискодобивните сортове, ако грижата за тях е добра с необходимите окопавания, поливания, могат да се получат по-високи резултати, отколкото при най-високодобивния сорт. Ние в центъра произвеждаме посадъчен материал от най-високодобивните и устойчиви за условията на България сортове черници, които можем да предоставим на нашите клиенти. Черницата не е претенциозно дърво, развива се повсеместно в страната с изключение на над 1200 метра надморска височина, високи подпочвени води и силно засолена почва. Тя е чудесно дърво за усвояване на неплодородни почви, склонове, в градска среда.
Друга основна причина за това, че бубарството вече не е атрактивно е загубата на предишните и липсата на достатъчно нови пазари за реализиране на произведената продукция поради сравнително високата ѝ себестойност спрямо производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на практика наложиха дъмпинг и диктуват цените на международния пазар. Особено негативно върху бубарството в България се е отразила и приватизацията на дружествата, занимаващи се с изкупуване и преработка на пашкули, които на практика спряха тази дейност след като преминаха в ръцете на новите си частни собственици.
У нас производителите на пашкули се подпомагат само по Схемата за единно плащане на площ, което за тях е една почти нищожна подкрепа, коментират от бранша.
