Институтът по аграрна икономика на Селскостопанска академия приключи работата си по монография „Аспекти при употребата на утайки от отпадъчни води в земеделието“. Тя е изработена с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при изпълнение на научно-изследователски проект „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от пречиствателна станция за отпадъчни води (ПОСВ) в селското стопанство“.
В авторския колектив на изданието са доц. д-р Божидар Иванов – ръководител, проф. д-р Храбрин Башев, гл. ас. д-р Даниела Цвяткова и докторант Васил Стойчев (Институт по аграрна икономика); проф. д-р Светла Маринова-Гарванска, проф. Мартин Банов, дн инж. (Селскостопанска академия); доц. Весела Георгиева, дм, доц. Росица Георгиева, дм, гл. ас. Йордан Тачев, дм, Гинка Паунова, Даниела Станкова (Национален център по обществено здраве и анализи).
Рецензенти на монографията са проф. д-р Нина Котева, проф. д-р Венета Кръстева-Пенкова, доц. д-р Божин Божинов. Предпечатната й подготовка е дело на Атанаска Джоджова.
Четирите основни глави в съдържанието й се фокусират върху
1. Ситуация на използването на утайките в земеделието в европейски контекст;
2. Институционална структура на оползотворяване на утайките в земеделието;
3. Характеристики на утайките, получени при пречистването на отпадъчни води и използването им в земеделието, с цел повишаване на почвеното плодородие;
4. Сравнителен анализ на нагласите при използващите и неизползващите утайки земеделски производители
В предговора на монографията доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика, който е и ръководител на Проекта „Агроринг“-„Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПОСВ в селското стопанство“ към ФНИ, посочва, че целта на авторския колектив е, чрез провеждане на изследвания на утайки от пречиствателни станции на отпадъчни води (ПСОВ), да се идентифицират причините и значението на различните фактори, които влияят за състоянието и тенденциите при оползотворяване на утайките в селското стопанство и да се подпомогнат публичните решения в тази област, залегнали и в частност в Националния план за управление на отпадъците. Акцент е поставен върху икономическата ефективност на стопанско (микро) ниво, ефикасността и сравнителните характеристики при използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство. Това е свързано с анализ на въздействието върху социалните, икономически и екологични аспекти при прилагането на различни технологични решения. Резултатите от проекта могат да послужат, както за разширяване на научното знание по темата, така и за създаване на основа за формулиране и развитие на провежданата политика по отношение използването на утайките и развитието на биоикономиката в национален и европейски мащаб.
С въведението на монографията доц .д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ, проследява възможностите за оползотворяване на утайките в развитие. Историческият преглед на учения показва, че основният принцип зад всички процеси с активна утайка, до днес, е да се култивират определени микроорганизми, които консумират органични отпадъци и окисляват амония до нитрати и нитрити.
В заключението доц. д-р Божидар Иванов, ръководител на проекта обобщава, че направеното изследване на социално-икономическата ефективност и измеренията от оползотворяването на утайките от ПСОВ в селското стопанство в България разкрива сложната обстановка, в която е поставен този въпрос. Макар в страната да съществува нарочно и специализирано законодателство в тази област, това не прави въпроса с използването на утайките в земеделието по-лесен. Наистина, факт е значителен напредък при използване на утайки в земеделието, но той продължава да бъде дуалистичен и двузначен. От една страна основното законодателство, в лицето на Закона за управление на отпадъците, третира утайките като опасен отпадъчен продукт, а от друга страна, подзаконовата нормативна уредба регламентира и допуска тяхното използване в земеделието, което става в един доста тромав разрешителен режим. Ето защо голямата промяна ще бъде свързана с разглеждането на утайките не като отпадък, а като биоресурс. Това определено е много трудно постижимо в днешния контекст, когато и на европейско равнище се върви повече в посока на намиране на други приложения и предназначения на утайките, различни от земеделието. Когато пък става дума за използване в земеделието, това вече става по много по-технологично развити начини на компостиране и разграждане, отколкото изсушената или полусуха утайка. В чисто икономически аспект, използването на утайките в земеделието е най-лесният, достъпен, бърз и ефективен начин, който помага както на земеделските производители, така и на пречиствателните станции, които трябва да намерят изход за утилизацията на отпадъчните материали от канализационни води.
Ефикасността при използването на утайките като торно средство е много висока и превишава тази при минералното торене, което разкрива не само големия потенциал на тяхното използване в земеделието, но и сравнителните предимства на това използване пред другите възможности за приложение. Колкото и необичайно да изглежда, селското стопанство може да се развива и работи без утайки от отпадъчни води, но ПСОВ се нуждаят от селско стопанство повече, отколкото обратното. Нарастващите изисквания и растящите критерии, по които трябва да работят пречиствателните станции и по които могат да се оползотворяват отпадъците и остатъчните материали, правят функционирането на тези предприятия все по-трудни и скъпи. Селското стопанство предлага лесен, бърз и евтин вариант ,но пътят на утайките към земеделието не е лесен. Затрудненията идват не толкова от цялата система на управление на този процес, а от институционалните аспекти на това управление. Институционалната тромавост и усложненост причинява увеличение на транзакционните разходи в по-добрия случай, а много често прави почти невъзможно осъществяването на подобна практика и транзакции.
Презумпцията, че утайките могат да бъдат и опасни вещества винаги ще съществува и когато се спре дотук, без да се навлезе в подробности и без да се погледне в цялост, какво означава това и какво причинява то, трудно може да се намери ефективно, оптимално и икономически рационално решение, което в никаква степен да не бъде за сметка на екологичен или социален компромис, обобщава авторът в заключението на монографията.
