Нови сортове сливи и сортоподложкови комбинации при череша като вариант за преодоляване на неблагоприятните климатични условия, особено през последните 5-10 години. Обект на проучванията са 12 нови сорта сливи, интродуцирани след 2000 г. По темата лекция изнесе проф. д-р Димитър Сотиров от Института по земеделие – Кюстендил, част от Селскостопанска академия. „Климатични промени и реакцията на нови сортове слива и сортоподложкови комбинации при черешата“ – беше във фокуса на анализа му. В рамките на Международното земеделско изложение АГРА 2023 г. от 21 февруари до 25 февруари 2023 г. в Палата 6 на Международния Пловдивски панаир, Селскостопанска академия и нейните 29 института и центрове участваха с представяне на новостите си и с организиране на събития. Едно от тях семинар със заглавие „Земеделие в условията на променящ се климат” за представяне на резултатите от четиригодишната работа на екипите от изследователи на ССА в Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ).
Проф. д-р Димитър Сотиров разказа, че екипът набляга основно на влиянието на подложката. Целта е да се види коя подложка е най-добре адаптирана към променящите се климатични условия. От показателите, които са изследвани най-важен, съобразен с целите на ННП, е реакцията към абиотичен стрес. Може ли чрез подбор на определени сортове и сортоподложкови комбинации да се повлия за преодоляването на негативните тенденции. Критичните фактори при отглеждането са абсолютните минимални максимални температури на въздуха. Но най-същественият фактор, който ограничава развитието на овощарството – това са късните пролетни слани. През последните години всяка втора е критична за района на Кюстендил. В четирите години на изследване, докато трае програмата, е имало ниски температури на въздуха през вегетационния период през ноември, декември и януари, но нормални за презимуване, не е имало критични температури. Направено е проучване на сортове в лабораторни условия при три прага на замразяване – минус 15, минус 20 и минус 25 градуса. В реалността обаче температурата може да се понижи най-много до минус 15 и минус 18 градуса. Резултатите в Института в Кюстендил показват, че при почти всички от сортовете слива няма измръзване. При сортовете слива 40% от завръза оцелява и се развива след това нормално и дава нормална реколта. При черешите резултатите показват, че върху българските традиционни, местни подложки дърветата издържат студовете. Проф. д-р Сотиров припомни 2021 г., която беше критична като температури и при някои от сортовете не е имало плод, именно заради късните пролетни мразове. Въпреки това средните резултати са добри. Доказва до стандарта Стенлей при сливите, който неслучайно е стандарт, защото се е доказал през последните десетки години. Всички сортове, които екипът в Кюстендил, са едроплодни. Заради това учените от Институт по земеделие – Кюстендил, ССА и заради рисковите температури тестват сортовете, за да са в помощ на земеделските производителите, които да си сверят часовниците и да изберат най-добрите варианти за своя район. „Нашата цел е да тестваме различните сортове и сортоподложки, за да сме в полза на фермерите. Средно за периода на изпълнение на ННП най-висок добив имаме при сорт череша Бинг върху махалебкова подложка – селекция на Института по земеделие – Кюстендил, от нашия регион, проучена е много добре.“ – каза проф. д-р Сотиров.
По време на АГРА 2023 Съюзът на изобретателите в България отличи с наградата „Златен плакет“ новия оригинален български сорт ябълка – СИЯНА.
Призът се връчва в рамките на конкурса за изобретатели – Агра 2023. Създатели на сорта са изявените български селекционери доц. д-р Атанас Благов и проф. д-р Димитър Сотиров от Института по земеделие – Кюстендил. Сортът СИЯНА обогатява сортовата структура на България. Получен е от кръстосването на сортовете Флорина х Макфрий. Утвърден е от ИАСАС през 2015 г. Дървото е с умерен растеж, устойчиво на струпясване, формира заоблена корона. Върху подложка ММ 106 встъпва в плододаване на втората година след засаждането, плододава на слаби и къси клонки, има редовна и висока родовитост. Плодовете са средно едри (130-150 g), конично-кълбовидни, изравнени по форма и големина със слабо изразено оребряване и слаб восъчен налеп. Основният цвят на плодовата кожица е зеленикав до жълто-зелен, а покровният е светло червен равномерно разпределен. Плодовете узряват между 20 и 25 септември и се съхраняват до януари при обикновени условия. Плодовото месо е жълтеникаво, нежно, сочно, с лек аромат и много добро качество.