Споразумението за износ на зърно през Черно море е удължено с още два месеца, съобщи днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган, ден преди възможното оттегляне на Русия заради пречки пред износа на руско зърно и торове, предаде Ройтерс, информира БТА.
Ердоган каза това пред представители на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР), след като последният кораб отплава от украинско пристанище по силата на действащия до момента документ.
Сделката, чийто срок изтичаше утре, осигурява безопасен износ през Черно море на украинско зърно.
„Споразумението за зърнения коридор през Черно море беше удължено с два месеца с усилията на Турция“, каза президентът Ердоган, като благодари на лидерите на Русия и Украйна и на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за помощта.
На 22 юли 2022 г. в Истанбул беше подписан пакет от документи за доставка на зърно и торове на международния пазар. Първоначално споразуменията бяха сключени за 120 дни, а през ноември миналата година бяха удължени за същия срок. На 18 март тази година Русия обяви удължаването на сделката само с 60 дни, като предупреди, че това време ще бъде достатъчно за оценка на изпълнението на меморандума, подписан с ООН. Москва многократно е отбелязвала, че по-нататъшно решение за удължаване на сделката зависи от изпълнението на руската част от споразумението, отбелязва ТАСС.
Украйна приветства продължаването на черноморската зърнена сделка, но предупреди, че не бива да се позволява на Русия да саботира споразумението и я призова да престане да използва храната „като оръжие и средство за изнудване“, предаде Ройтерс, информира БТА.
„Приветстваме продължаването на инициативата, но подчертаваме, че тя трябва да работи ефективно“, заяви в своя публикация във „Фейсбук“ украинският вицепремиер Олександър Кубраков.
ООН и Турция посредничиха за сключването на черноморската зърнена сделка за срок 120 дни през юли миналата година. Тя трябваше да помогне за справяне със световната продоволствена криза, допълнително утежнена от инвазията на Москва в Украйна, която е един от водещите износители на зърно в света, посочва Ройтерс.
Русия потвърди, че сделката е била удължена. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че това било направено, за да се помогне на нуждаещите се страни, но добави, че цялостната оценка на Русия относно ситуацията около сделката не се е променила.
Русия заплашваше да откаже да продължи действието на сделката, освен ако не бъдат изпълнени редица нейни условия, припомня Ройтерс.
„Фундаменталната ни оценка за споразуменията от Истанбул, сключени на 22 юли 2022 г., не се е променила, а нарушенията в прилагането им трябва да бъдат коригирани възможно най-бързо“, заяви Захарова.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш приветства удължаването днес с два месеца на споразумението за износ на украинско зърно през Черно море, което е от решаващо значение за световната продоволствена сигурност, съобщи Франс прес.
„Приветствам това решение. Това удължаване е добра новина за света“, заяви Гутериш пред репортери. „Все още има нерешени въпроси“, призна той, но изрази надежда „че можем да постигнем всеобхватно споразумение за подобряване, разширяване и удължаване на инициативата, както предложих в неотдавнашно писмо до президентите“ на Турция, Русия и Украйна.
„Тези споразумения са важни за световната продоволствена сигурност“, изтъкна Гутериш. Той посочи, че от влизането в сила на сделката през юли миналата година са изнесени „над 30 милиона тона зърно“.
Agriculture.bg припомня, че още преди седмица стана ясно, че сделката ще бъде удължена, но страните по споразумението запазиха пълно мълчание за хода на преговорите до последния ден преди възможния краен срок.
В складовете на българските земеделски производители има над 3 млн. тона хлебна пшеница, 1,3 млн. тона слънчоглед и около 1 млн. тона царевица, заяви вчера пред журналисти председателят на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. От думите му стана ясно, че вероятно двете реколти – тази от миналата година и тази, която предстои да бъде ожъната, ще се застъпят. „И това ще доведе до задълбочаване на проблема“, прогнозира той.
Според Върбанов забраната за внос на украинско зърно към момента не води до постигане на желания ефект. „Към момента това не повлия върху цените, които се определят от международните борси. На този етап очакванията ни се разминаха с реалната действителност. Ние имахме няколко срещи с вносителите на слънчоглед и на една от тях беше декларирано, че ще започнат да купуват български слънчоглед. Въпросът е в това, че цените са ниски и повечето колеги в очакване на по-високи цени не продават, защото трябва да продават на загуба“, обясни още той.
Върбанов посочи, че нещата в бранша стоят много зле и че толкова зле не са били за последните 30 години. По думите му има загуби, които могат да се изчислят след закупуване на консумативи и даде пример с торовете, които са били купувани на цена от 1800 лева за тон, а сега цената е под 400 лева.
Българският министерски съвет днес се запозна с резултатите от проведеното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се състоя на 24 април 2023 г. в Люксембург, съобщиха от пресслужбата на правителството.
Основен акцент на заседанието беше дебатът за ситуацията на пазара в ЕС вследствие на войната в Украйна. Обсъжданията се съсредоточиха върху проблемите, които засягат вътрешните пазари на Съюза, включително държавите членки, които се намират на предна линия, в близост до територията на Украйна (България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния), и необходимостта от задълбочен анализ на въздействието на вноса чрез коридорите на солидарност. В позицията си България отново подчерта, че е приятелска държава с Украйна и ще продължи да бъде такава, но коридорите не функционират по начина, по който са били планирани. В допълнение бе посочено, че на българския пазар има продукция на стойност няколко милиарда лева, което е повече от количествата, които могат да бъдат изнесени и преработени.
Делегациите на страните членки изразиха своята продължаваща подкрепа към Украйна и петте най-силно засегнати страни, както и ангажираността си за намиране на решения, които обаче не компрометират солидарността на ЕС. Те призоваха Комисията да бъдат изработени механизми в кратки срокове, с което изпратиха ясно послание за предприемане на своевременни мерки.
По време на заседанието на земеделските министри Комисията обяви, че е разработила пакет от мерки, които включват временна забрана за внос на царевица, слънчогледово семе, рапица, пшеница и слънчогледово масло, както и мониторинг на други стоки. При наличие на сътресение на пазара може да се пристъпи към стартиране на процедура за въвеждане на защитни механизми. В допълнение бе обявен и втори финансов пакет от селскостопанския резерв на стойност 100 млн. евро с възможност за 200% национално съфинансиране, предназначен за 5-те държави членки, сред които е и България. Пакетът бе предложен при условието държавите членки да вдигнат националните си забрани и да се въздържат от въвеждане на такива.
Agriculture.bg припомня, че през март руският президент Владимир Путин подчерта важността да се вземе предвид позицията на Москва за цялостното изпълнение на зърнената сделка.
„Само ако нашата позиция бъде взета предвид, ще бъде осигурено честно и цялостно изпълнение на черноморската зърнена сделка. И в зависимост от това ще вземем решение за по-нататъшното ни участие“, каза тогава Путин.
В същото време, посочи Путин, Москва настоява за пакетния характер на това споразумение „предимно в интерес на африканските и други развиващи се страни“, което означава, че те се нуждаят от големи количества храна.
„И ние настояваме за пълно съответствие с ключовите руски изисквания, на първо място, както казах, показвайки загриженост, че зърното и торовете отиват в нуждаещите се африкански държави, а не се изпращат на европейските пазари“, добави президентът.
Според него досега от общия обем на изнесеното зърно от Украйна „около 45% са отишли за европейските страни, а само 3% – за Африка“. Путин отбеляза, че от 1 август 2022 г. до март т.г. над 800 кораба са напуснали Украйна, но само 3 милиона тона зърно са изпратени в Африка, 1,3 милиона тона – в най-бедните страни в Африка.
„Както казах, почти 45% отидоха в добре охранени европейски страни, въпреки факта, че цялата тази сделка беше представена като обезпечение интересите на африканските страни“, продължи той.
„Искам да обърна внимание, че за същото време, въпреки всички ограничения за износ на руско зърно, почти 12 милиона тона бяха изпратени от Русия за Африка“, заключи държавният глава.
През април служебният министър на земеделието Явор Гечев обяви, че българските земеделци са загубили 800 – 900 млн. лева.
„Еврокомисията работи бавно и мудно. Имаме право на вътрешна солидарност, но такава няма. Мина много време от септември, а ние трябва да пазим собствената си икономика. Земеделците ни са загубили 800-900 млн. лева. Страните членки вече чакат 6-7 месеца ЕК да реши каквото и да е. Какво да направим? Да оставим да фалират българските земеделци“, каза тогава Гечев.
Аграрният министър заяви преди дни, че ще се работи по обща декларация за механизми за въздействие при възникване на пазарни смущения. „Постигнахме договорка (с Украйна, б.р.), заедно да бъдат създадени различни варианти, които да усъвършенстват т.нар. коридори, извеждайки ги и от ЕС, и от България“, обясни министърът.
По думите му има идея и за създаване на гаранционни фондове, които да бъдат като инструмент за търговията на зърнени култури с трети страни.
„Ограниченията за вноса не са достатъчни, необходими са механизми, които да регулират пазарната ситуация“, предупреди министърът.
За предложението на ЕК по втория пакет от помощи за земеделците и за предназначените за България около 10 млн. евро той посочи, че вече страната ни е изразила позиция, че те са недостатъчни.
По информация на Maritime.bg българските пристанища също са засегнати от ситуацията. Отчита се сериозен спад на товарооборота в ключови за досегашния износ на зърнени товари български терминали.
