Започва процедурата по изплащане на помощите, заради войната в Украйна за сектор “Рибарство“. Това заяви пред Agriculture.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор, представляващ рибарската асоциация БГФИШ и генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море. За това решение той е бил информиран миналата седмица от МЗХГ в качеството му на оглавяващ БГФИШ и вече е изпратил писма до всички от асоциацията: собственици на рибопреработвателни фабрики, на рибарски кораби и лодки, ферми за аквакултури и др.
Това не се е случвало за другите сектори, които се оплакват, че са им закъснели помощите. Впрочем ще получим не директни помощи от държавата, а средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство. И се оказва, че ние първи ще ги вземем, макар и това да става с две години закъснение по ред причини, каза д-р Господинов.
Най-важната от тях е често извършваната рокада на експерти във ведомствата, според Господинов, който коментира още: Не може, който дойде и да сменя тези от специалистите, които знаят и могат. В случая за нас положителното е, че в министерството се върна голяма част от екипа, който беше подготвил Програмата по морско дело и рибарство, беше уредил и съгласувал всичко за помощите. Тоест те са в час по въпроса, който пряко ни засяга. И действително през миналата седмица експертите от МЗХГ ми се обадиха, че до 10 дни изпращат писма до всички наши членове и ако имат някакъв проблем да го оправят, да си подготвят сметките си и после като бъдат сключени договорите по тях да им бъдат прeведени средствата. Казаха, че правят всичко възможно хората ни да си получат парите и да не се страхуват. Има достатъчно пари по програмата морско дело и рибарство.
И още нещо много важно – до края на годината, заради войната в Украйна ще приемат още веднъж заявления за изплащане на помощи. Или сега изплащат веднъж и до края на годината ще приемат документите за нови помощи.
Разбира се, вярвам не само на чутото, а най-вече на това, което видях да става, обаче съм убеден, че този път нещата наистина ще се случат, подчерта д-р Господинов. Защото това трябваше да се случи миналата година след като през месец юли от Брюксел одобриха регламент, който позволи парите от съществуващите мерки по рибарската програма да могат да се прехвърлят за създаването на нови, насочени към подпомагане, заради войната в Украйна.
Помощите първо трябваше да бъдат дадени през есента, после тази година на пролет, но поради честите турбуленции нищо не се получи. Затова пак се обръщам с апел към политиците, които управляват: Моля, запазете тези, които знаят и могат. А специално в МЗХГ, в звената, които се занимават с Програмата морско дело и рибарство и в дирекцията за Обща политика в областта на рибарството наистина има много добри експерти, много добри ядра на средно и ниско равнище, които правят много за сектора. И сегашното им бързо действие го доказва, каза д-р Господинов.
По думите му сектор „Рибарство“ изпитва затруднения не само от войната в Украйна.
„Имаме директен поглед върху цялата ситуация около нас и би трябвало да се чува мнението ни“, продължи д-р Господинов.
Ние сме до войната, нашите кораби са в морето и през ден ни спират да ловим риба, било заради военно учение, било заради мини, наводнения, течения. Редица ведомства, обаче ни пренебрегват, когато вземат решения, въпреки че сме най-засегнат сектор. Ние си осигуряваме суровината от морето, за да я преработвам, а войната е там и не можем да ходим вече нагоре, на север към Украйна, дори към Румъния, защото стана много опасно. И затрудненията ни се спират до тук. Секторът сме силно притеснени. Затова изпратихме писмо до премиера, до министъра на околната среда и водите, министъра на отбраната, министъра на земеделието, в което настояваме да ни бъде отпусната държавна помощ. Защо ли? Защото освен война има редица други проблеми, които ни притесняват. Ето, например, честите учения в морето. Пускат ни заповед за забрана на корабоплаването край този и този район край българския бряг, където са всичките ни риболовни полета. Тоест ние спираме да ловим риба. После като гърмят бомби изчезват пасажи. И не е само това. Зоните по Натура 200 постоянно ги увеличават, стават все по- големи. И все повече намаляват районите, където можем да извършваме риболов. Отделно пред някои заливи и други места намериха причини да ги превърнат защитени зони. Сега се говори за направа на зони за ветровите парковете в морето. И става така ,че вече няма къде да ловим риба. Отделно от това се променя температурата на морската вода в резултат на климатичните промени, появиха се нови видове в морето, които унищожават хайвера на цацата, също раци, които унищожават и други видове риби, коментира още д-р Господинов.
Или много ограничения, а за сметка на това няма никаква подкрепа. Затова смятаме че трябва да има държавна помощ за сектора, която да бъде отпусната от бюджета. Това го поискахме от всички министерства, от които зависим, каза още той.
Очакваме промени специално за корабите, които много остаряха, подчерта Господинов.
„В момента сме пуснали писмо от името на БГФИШ до Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ) с искане чрез специална препоръка директно от Брюксел да се промени регламента, защото сега рибарски програми не позволяват да се ремонтират кораби. А корабите изгниха. Само във Варна по тази причина вече има два кораба, също един в Созопол на членове на нашата асоциация, които за постоянно са спрени. Реално досега не сме получавали никакви помощи за реконструкция и модернизация на корабите, като изключват преди години програмите за подмяна на двигатели за намаляване на мощността им, свързано с вредните емисии във въздуха. Да, но нашите кораби физически остаряват и започват да гният. Влязохме по-късно в ЕС и от там знаят, че ние не взехме помощи за нови кораби и не можахме да обновим старите. И всъщност се оказахме с морално и физически остарял риболовен флот. Имаме над 40-годишни кораби. И в тази връзка пишем до КСЧМ да излезе с препоръка към ЕК специално за България и Румъния да направят промени в регламента, които да доведат до даване на възможност за нови мерки в нашите програми, които да позволят да се ремонтират корабите. Проблемът е и екологичен, и здравен – един кораб като потъне с горивото в резервоарите си, ще замърси морето, а да не говорим, че се застрашава живота и здравето на хората. Ние за тези неща говорим. Не го правим просто, за да сменим корабите си, а да ремонтираме старите, които вече са опасни за здравето на хората и за околната среда. В тази връзка настойчиво ще искаме промяна в регламента“, допълни в заключение д-р Господинов.
Стефан Денков
Agriculture.bg / Maritime.bg
