Европейската комисия прие нов доклад за развитие на рибарската политика. Новината беше обявена по време на срещата с консултативните съвети в Европа, която се проведе в Брюксел, съобщи за Maritime.bg д-р Йордан Господинов, генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). По неговите думи на срещата имало над 30 представители от всичките, 11 консултативни съвети и повече от 40 наблюдатели, отделно участници от различни фирми, неправителствени организации.
Новата рибарска политика има четири стълба, които представи генералният директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на ЕК, българката Чарлина Вичева, каза д-р Господинов.
Единият е за енергийния преход (декарбонизацията), другият – комуникацията за обща полза, тоест събиране на информацията и разпространението й, за да може всички да я анализират и използват: бизнеса, науката, администрацията, организациите. Третият стълб е план за действие за защита на хабитатите, околната среда. И четвъртият е оценка за развитието на общо за рибарската политика – контрол, наказания, финансирането, помощите, която започва от 2013 г. и сега е финалния етап.
Основните теми на разговорите, които се проведоха бяха на първо място за декарбонизацията, синята икономика, опазването на морските басейни, аквакултурите, а също и финансовата подкрепа на бранша. Наблегна се на участието на младите хора. Г-жа Вичева беше категорична, че те трябва да станат двигателя за развитието на сектор Рибарство. За да бъдат привлечени, обаче е нужно повече образование, квалификация и най-вече цифровизация. И затова се изготвя Дигитален център за цялата информация на европейско равнище, за да бъде представена с удобен цифров вид за анализи, прогнози от бизнеса, науката, управленските органи и т.н. Защото сега всеки има своите данни: ИАРА държи една част, друга е при ресорния министър. Всеки за себе си. И нерядко се работи с непълна и неточна, дори и разнопосочна информация. Сега Брюксел казва: събираме я на едно място и я предоставяме безплатно на всички. Това е голяма стъпка напред в рибарската политика, хората трябва да знаят, какво се случва в морето – нужен е обмен на информация в реално време. И това, което подчертаха от Брюксел на срещата е, че за тях ние, Консултативните съвети сме техните уши и особено държат на препоръките ни, защото всички планове, които правят трябва да тръгва отдолу, от рибарите, а не само от държавната администрация, подчерта генералният секретар на КСЧМ.
За привличането на младите хора важно е кариерното им развитие и в тази връзка в новата рибарска политика се залага на широкомащабното партньорство със специалисти от IT- сектора. Затова ще правим учебни центрове, ще подготвим програми за обучение на млади хора по IT- технологии. Единодушно бе мнението сред участниците във форума, че точно те, младите са най- компетентните по синята икономика. Те ще модернизират корабите за новата зелена енергия, защото имат иновативно мислене. Те са които ще въведат цифровизацията на риболовния кораб за проследяване на улова, всичко да става онлайн от телефона, а не да се пишат тефтери от четири страници.
Трябва да се променят нещата с улова и стоварването му на сушата. Идеята е да става не като се въвеждат повече наказания, а да се направи така, че да се лови само това, от което рибарят има нужда. Защото сега влиза рибарят с дребната мрежа, лови всичко и накрая или трябва да разтоварва маломерна риба, или да я хвърля обратно в морето, за да не бъде наказан. Тоест трябва да има по-голяма селективност на уредите.
Говорихме на форума, че трябва да се подготви наръчник на добрите практики. Един от тях да бъде за начините, как повече да се печели в дребномащабния риболов. Защото днес при „бай Иван“ много кълве, хваща 200 паламуда в лодката и няма на кого да ги продаде. Стои на пристанището, пада качеството на рибата и накрая матрапазът му я взема на безценица. И тук изхода е в дигитализацията, цифровизацията и ние като Консултативен съвет сега ще изпратим препоръка в Европа за такова приложение. Още докато си в морето кликваш по телефона: уловил съм 100 паламуда и тогава търговецът или от фабриката, ресторантът ще могат още с пристигането ти да дойдат и да вземат рибата, а не прекупвачът да те изнудва.
И друго. На форума беше подчертано за защитените зони по Натура 2000, че в тях трябва да въведе пълна забрана на дънното тралене, за да се възстанови рибната популация. Ефектът ще бъде, че само за няколко години около тези зони ще възстановят запасите и ще има възможност да се лови много риба. Идеята е да се увеличат защитените зони, като обхванат 20-30% от моретата. И в тези зони постепенно да се въвежда пълната забрана на дънното тралене, тъй като явно в някои държави това все още не се прави (у нас вече има три плана на защитени зони, където е забранено дънното тралиране). Преди това, обаче трябва да бъдат събрани достатъчно научни доказателства за влиянието на дънното тралиране и да се проектират ефективни риболовни уреди. Това трябва да стане в 10-годишен период.
Д-р Господинов сподели, че на форума имало и опоненти на пълната забрана за дънното тралене. Опасявали се, че с тази забрана щяло да се наложи да внасяме риба от Бразилия, Китай и др. ,което ще увеличи проблемите на потребителите. Особено остри били въпросите от страните в Средиземноморския консултативен съвет, където традиционна е консумацията на средиземноморска риба. Според представител от Италия, намаляването на траленето противоречало на декарбонизацията. Защото, казал той, страни като Турция нямало да го направят и загубите щели да са за нас. От Брюксел заявили, че ще гледат да се финансира всяка такава мярка, за да не се отрази на обикновения рибар.
На форума било обърнато специално внимание на сътресенията в сектора през последните години. Първо – кодвид панделията, после енергийната криза и трето – войната в Украйна.
От ГД „Морско дело и рибарство“ казаха, че веднага реагирали на нашите сигнали и препоръки и само за месец стартирали с механизма за подпомагане на сектора, като освен по Фонда за рибарство и аквакултури, дали финансова помощ и за тока. Отпусната била държавна помощ за фуража на рибата. След това – за корабите, заради войната в Украйна. Сега преработвали програмите и до края на годината щели да подпомогнат целия сектор Рибарство: риболова, преработката, аквакултурите, каза още д-р Господинов.
По неговите думи, на форума било подчертано как по-добре да се използват възможностите за финансиране. Защото не можело да се разчита само на фондовете по морско дело и рибарство.
Има пари за синята икономика, за декарбонизацията, има спешни мерки за ограничаване на енергоемкостта с монтирането на слънчеви панели на корабите и в предприятията. И изобщо – за въвеждането на енергийно ефективни технологии. Дори остарелите риболовни кораби могат да бъдат модернизирани. Цялата информация от Брюксел ще бъде на разположение, за да стига до всички от сектора, според д-р Господинов.
